Небрежно, чакаш от небето, да падне пачка със пари, краката си си клатил до насита и мислиш ни за будали. Глупак си ти, това ни е живота, да носиш ризата на друг, да му крадеш основната заплата, да го превърнеш след това във друг. Припев: Read More …
Category: Скандалът (1993)
Училище
Купища облаци, в средата – врата. Увиснала, счупена, но беше врата. Каза им “Тръгвайте, добре сте така, в редица по двама и с боси крака”, йе! Вървете, вървете, не приказвайте много, носете си чантите от тежък гранит. И те се понесоха – бавно и тромаво, Read More …
Робърт
Изморих се да чакам, изморих се да гледам, изморих се да мисля до твойта врата. Тишината, която накара да стене обърна наопаки мойта душа. Малко очаквах, но и него загубих, блъснах се в камък – страшно боля. Боли и сега, когато те видя и пак Read More …
Ох
Вечерта е тиха, лъщи паважа, всички слизат грандиозно от своите коли, а в същото време ние свирим в гаража – омазани в пепел, така се твори. Въздуха трепка, парфюми се носят, жестове, кожи – живота е рай! А в същото време ние свирим в гаража Read More …
Петък 13ти
Петък 13ти аз стоях до олтара, взимах си сбогом, вечността приближи. Целунах го нежно и му стиснах ръката, духнах свещта и смъртта го обля. Затворих вратата скована от болка, оставих го вътре – изстиващ и ням. А тъмно бе всичко, чувах дъха си, тишината ме Read More …
Тъпота
Стоя си у нас и си клатя краката, дрънкам си тихо с ключа в ръка. Стоя и си мисля какво да направя, как ше я карам като мине нощта. Защо да не стана и аз като хората, заключени в себе си, в своя имот, остарели Read More …
Дай ми
Удавен в собствения образ, крещял в своята мечта, откраднал черно огледало се питаш “Аз ли съм това?” (х2) Припев: Дай ми един милион, дай ми, за да го запаля, ще ни стопли, като стар балтон, о-йе! Стъпвах тайно по сърцата, и ходех също да крада Read More …
Ад
Закачени на куки стоиме в небето, земята се клати под наш’те крака. Къде се намираме? Къде ще отидем? И кой ще открадне наш’те сърца? Телата ни подло висят на желязото, душите ни стенат, кръвта ни кипи, очите пулсират, попиват ужаса, умa ни напуска, защо сме Read More …
К’во от т’ва
Понякога се чудя, понякога крещя. Понякога се сбърквам, но к’во от т’ва? Каква природа, каква лъжа, всичко се стопява, но к’во от т’ва? Припев: Без правила е този шибан свят, слагай очила и после дай назад, въртиш се гол около свойта ос, ядеш се сам Read More …
Защо
Понякога, когато оставам сама, започва да ме мъчи мисълта, че живея в клетка без никаква врата. Не мога да се махна, ни да вдигна ръка, защото господарят е измислил това, да стоя натясно срещу порцийка храна. Друг път превъртяла от ужасен сън, ставам от леглото Read More …