Купища облаци, в средата – врата.
Увиснала, счупена, но беше врата.
Каза им “Тръгвайте, добре сте така,
в редица по двама и с боси крака”, йе!
Увиснала, счупена, но беше врата.
Каза им “Тръгвайте, добре сте така,
в редица по двама и с боси крака”, йе!
Вървете, вървете, не приказвайте много,
носете си чантите от тежък гранит.
И те се понесоха – бавно и тромаво,
с еднакви лица без никакъв вид да-да-да-да-да.
Ходеха тежко по пътека от въздух,
катереха стълби, превиваха врат.
Някой броеше на глас монотонно,
а учителя дишаше бавно във такт, йоу!
Изведнъж духна вятър и размести съдбата им,
те със прозрачни лица и тела,
пак се спряха да чуят какво ще им каже
и чакаха дълго, той пък взе, че заспа.
Вратата изчезна, отнесе я вятъра,
стълбите рухнаха, дима се разпра,
те полетяха, стиснали чантите,
едини я пусна и той оцеля.