Сън

Безмълвен вятър и прозрачен мрак,
летят в небето редом крак до крак.
Особен мирис, вечен кръговрат,
посока изток, кран, площад и прах.

Далечен вопъл, думи, суета,
и нищо в крайна сметка – пак лъжа.
Носталгия ужасна, пак мираж,
идеи, нищо, мъдрост без кураж.

Припев:
И всичко цветно има край,
видения и смях далеч остават,
очакваш нещо като рай,
а те със смачкана реалност се сменяват.

Отнесен дремеш, мислиш, че летиш,
протягаш длани да се задържиш,
но падаш ненадейно, изведнъж,
усещаш ужас, виждаш се имамен.

Припев (х2)