Ох

Вечерта е тиха, лъщи паважа,
всички слизат грандиозно от своите коли,
а в същото време ние свирим в гаража –
омазани в пепел, така се твори.

Въздуха трепка, парфюми се носят,
жестове, кожи – живота е рай!
А в същото време ние свирим в гаража –
мръсни до гуша и все няма край.

Чувам отнякъде гръм на шампанско,
токчета нежно почукват в нощта,
а в същото време ние долу в мазето,
умряхме от жажда – няма вода.

Живота е песен, хората казват,
песен за някои да-да-ди-да…
Ние я пеем, други живеят,
така ни е писано – т’ва е съдба.

Свириме сутрин, свириме вечер,
свириме винаги – даже насън.
Добре си се чувствам и там във мазето,
е, не че не искам да бъда отвън. (х2)