Нещо напоследък всичко ми се вижда чуждо,
после си помислих, че не съм във час.
Гледам в огледалото някаква си друга, виждам,
тя ме разглежда, а къде ли бях аз?
И после какво?
Бях се раздвоила, стреснах се – не знам коя съм,
в чуждата прическа стоях като дърво.
А роклята я чувствах усмирителна риза,
която ме душеше без да знам защо.
Оп-оп-оп-оп-оп-оп-оп-оп
Къде са моите ботуши, които дрънкат непрестанно,
къде ми е колана с кръста, парцаливата пола?
Защо вместо коженото яке си обличам рокля?
Какво ще прави гребена във моята коса?
И после какво?
Вървях по улиците като сива сянка,
вървях насила върху собствените си крака.
Със всяка нова крачка аз се чувствах леля,
вмъкнала се тайно във моята душа.
Оп-оп-оп-оп-оп-оп-оп-оп
И най-накрая се оказа, че си падах тайно по някакъв, а тоя ходеше с костюм.
Край!