К’во от т’ва

Понякога се чудя, понякога крещя.
Понякога се сбърквам, но к’во от т’ва?
Каква природа, каква лъжа,
всичко се стопява, но к’во от т’ва?

Припев:
Без правила е този шибан свят,
слагай очила и после дай назад,
въртиш се гол около свойта ос,
ядеш се сам и то до кост.

И пак се чудя, и пак крещя.
И пак се сбърквам, но к’во от т’ва?
И пак природа, и пак лъжа,
пак се стопява, но к’во от т’ва?

Припев (х2)

Отварям някаква врата
и ме облива топлина,
стоя с отворена уста,
когато виждам пак врата… (Йе-йе-йе-йе)

Припев (х2)

Раз-два-три-йо!

Припев