Защо

Понякога, когато оставам сама,
започва да ме мъчи мисълта,
че живея в клетка без никаква врата.

Не мога да се махна, ни да вдигна ръка,
защото господарят е измислил това,
да стоя натясно срещу порцийка храна.

Друг път превъртяла от ужасен сън,
ставам от леглото и поглеждам навън
да видя там ли си е всичко – в комплекта както си стои.

Въздуха, небето, дървета и река,
станали са черни, но това е от нощта…
О, всичко си е тука – не съм ограбената аз.

Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад. (х3)

Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна?