Стоя си у нас и си клатя краката,
дрънкам си тихо с ключа в ръка.
Стоя и си мисля какво да направя,
как ше я карам като мине нощта.
дрънкам си тихо с ключа в ръка.
Стоя и си мисля какво да направя,
как ше я карам като мине нощта.
Защо да не стана и аз като хората,
заключени в себе си, в своя имот,
остарели безсмислено се мотат в краката ми
и пак не разбрали какво е живот?
Защо да не легна тук, във леглото си,
да спя и сънувам от сутрин до мрак,
да живея безгрижно, да бъда навсякъде,
да искам от всичко, да бъда богат?
Стоя си у нас и си клатя краката,
дрънкам си тихо с ключа в ръка.
Стоя и си мисля какво да направя,
как ше я карам като мине нощта.
Питам се тихо вътре в себе си,
колко ли скъпо струва съня?
Искам да купя, да има за всички ни,
тогава ще станем част от света. (х2)