Злото се превъплъщаваше и покоряваше умовете,
покоряваше телата, замайваше погледите,
и хората станаха лоши, и се превръщаха в неверници,
Господ ги наблюдаваше…
По-нисшите духове бяха бързо завладяни от дявола,
те му се отдаваха и той ги понасяше
по течението на греховете…
Малцина запазиха чистотата и вярата си към силата,
тази велика сила, която създаде
материята и която стои над всичко.
Дойде ден на земята, когато
злото се опита да я покори.
А Господ наблюдаваше…
Най-обичам когато цари мрак.
Тогава всичко става толкова бездънно,
тогава всички ставаме черни
и тогава всеки си почива от себе си.
Най-обичам когато цари мрак.
Тогава на всички ни порастват бради,
тогава изпадаме в черната дупка
и тогава всички летим върху облаци.
Най-обичам когато цари мрак.
Тогава можеш да се превръщаш във всичко,
тогава всички предмети изчезват
и тогава очите ти плуват в пространството.
Но има начин да си спасиш духа,
пречисти се от злото, като запалиш свещ.
Иначе си завлечен!
Така стопяваш всичките магии.
Така изплуваш на бели облаци (ха-ха-ха).
Тогава вече ставаш друг човек,
наиграл се в тъмното и добре избръснат. (х2)
Всички сме такива, светливата ни спасява,
затова и не помним каквито сме били.
Винаги сме приети, щом сме за доброто,
но лош съд ни съди, когато бъдем зли. (х4)
Всички сме такива, светлината ни спасява…
Малцина запазиха чистотата и вярата си към силата.
Тази велика сила, от която е сътворен Света.
Тази велика сила, която създаде материята,
и която стои над всичко.