Петък 13ти аз стоях до олтара,
взимах си сбогом, вечността приближи.
Целунах го нежно и му стиснах ръката,
духнах свещта и смъртта го обля.
взимах си сбогом, вечността приближи.
Целунах го нежно и му стиснах ръката,
духнах свещта и смъртта го обля.
Затворих вратата скована от болка,
оставих го вътре – изстиващ и ням.
А тъмно бе всичко, чувах дъха си,
тишината ме викна и тръгнах натам.
Изведнъж страшен глас попречи да мина,
светлина синьо-бяла, а времето спря.
Застана над мене – зъл и прозрачен,
и каза злокобно – “Ти си сега”
Любовта ме крепеше, даваше сила,
тя ми помогна да стоя на крака.
И се спасих, от страха бях по-силна,
а днес беше празника на злия баща.
Живота е изпит – тунел с два входа,
Любов и Сила или Страх и Лъжа.
Не духай свещта, днес гори непрастанно,
пази се от “Празника на Злия Баща”.
Пази се от “Празника на Злия Баща” (х3)
Сега е празника на злия баща.