Отгоре

Когато някой слънчев ден отидеш на небето
ще видиш всички как пълзим по калните лехи…
Естествени и странни, ужасни и доволни,
безцелно се мотаеме във своите мечти…

Припев:
Нека всички ние да погледнем към небето
и нека да забравиме за грижите си тук! (х2)

Ще видиш колко лесно е да гледаш отвисоко,
някакви угрижени неща в човешки лик.
Ще видиш отдалече долу свойте стари стъпки,
въртящи се безкрайно тук във този земен миг…

Припев

Не гледай със насмешка на цялата магия,
всички сме еднакви и всеки ще лети…
Повярвайте – така е, сънувах го – това е,
душата те оставя, но пак ще се роди.

Припев