Ходиме голи, ходиме боси,
вятър студен към ушите ни носи,
слухове разни и грозни въпроси,
за милионери и командоси.
вятър студен към ушите ни носи,
слухове разни и грозни въпроси,
за милионери и командоси.
Не’ам нерви (х2)
Нямаме хляб да хапнем дори,
знаем кой гений от това ни лиши,
празни щандове и празни градини,
а речи безкрайни от много години…
Не’ам нерви (х4)
Всеки разправя – другари, другарки,
а във дюшека е скрил хилядарки.
Нямал два лева в народната банка…
Лъже мръсника, преяжда с луканка.
Не’ам нерви (х4)
Не спирайте тока, че това ни разби,
цялата система ще трябва да се промени,
нека не живееме вече в немотия,
че всички ни се смеят на наш’та простотия.
Неам нерви (х4)
Извода е, братя, да няма защо.
Защото (ще бъде оправено)
Нека не гледаме към тая Европа,
че новото време и тука потропа.
Не’ам нерви (х 8)