74

Кажи защо стоя с наведена глава,
търся с поглед аз една кола,
дори не знам коя е тя…

Изгубих те нали, завинаги, завинаги.
Ти тихо промълви – “прости и забрави”

Вървя, вървя така със твойта снимка във ръка,
вървя от другата страна с увехналите ти цветя.

Припев:
Как искам да те спра, да върна времето във 6 часа,
да те целуна нежно по носа и този миг да замразя…

Не мога да заспя, не виждам ни звезди, ни луна…
Как искам силно да крещя и всичко т’ва да е лъжа.

Припев