Мойте ангели

Каква огромна светлина, вървя на там – протегланала ръка.
Тя ме вика, дава ми сила, да тръгна с нея без да спра, без да плача и тъжа…

Е-е-е, някой ден, когато ангелите дойдат и при мен,
за да ме вземат точно мен, да полетя със тях натам,
към вечния си плен… Към вечния си плен…

Последния си дъх тая, минава филм на моята душа
и смисъла на моите дела, успяла ли съм досега,
да дам на някой топлина, оставила ли съм следа
на този свят без доброта.

Е-е-е, някой ден, когато англеите дойдат и при мен,
за да ме вземат точно мен, да полетя с тях натам,
към вечния си плен…

Е-е-е, кой ли ден, кога ли ангели ще дойдат и при мен…
Да ме погалят със крила, да срешат моята коса
и да ме сложат да заспя…