И…

Живях загледана във своя странен свят,
живях във времето на розовия цвят,
когато някъде в страни се появи
и твоя образ все още ме следи…

Е-е-е… е-е-е…

Дъха ми спря ли? Не можах да разбера,
загубих себе си във цялата игра,
в една секунда ме прободе онова,
което никога не чувствах до сега…

Е-е-е… Е-е-е…

Вървя ли някъде със босата душа,
върху леда от чувства… Счупени стъкла.
Те са навсякъде и ей, не стъпвай там,
ще те боли ужасно и ще страдаш сам…

Е-е-е… Е-е-е…